Хълбоци и пеперуди

Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже.
Марин Бодаков

Обърнах тази книга „с хастара навън”. Докато опипвах подутините, стиховете й падаха като „гилотини” върху пред-разсъдъците ми, и те, „postmortem”, се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с „отличен”.
Азиз Ша(к)ир - Таш

Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която засмуква празното, другото.
В Хълбоци и пеперуди Рене Карабаш осезава думите като кожа; иска от тях да докосват, да бъдат поглъщани или да хапят самите те. Самоизпитание на опита в езика: опит да се улови ероса на неуловимото – настойчиво, натрапчиво, непреодолимо – усещане, когато си вече, и необратимо, в негов плен. Картография на телата думи, която трогва и разтрогва.
Боян Манчев