Алтъна

"...- Как те викат?
– Алтъна –ясно рече родопчанката и погледна право в очите му. А хубава беше… Имаше нещо кораво, непокорно в тъмните й очи. Като буен кон, придошла река и разкъсана зора. Друга не би посмяла право в очите да го погледне, все навеждаха чело момите. А сега едно момиче, неусетило се още жена, да кръстоса поглед с него...Откъде се взе тая горда хубост и тоя дързък пламък? И на що отгоре? Опали го. Да речеш да е богата, да е лична, пък то… Пастирски живот живяла, от изгрев гръб превила. А гледа сякаш е съща царица. До коляното на Господ ли е седяла?"...